За книгата: 2023 г. / Болшевизмът, като квазирелигиозно месианско движение, имаше за цел радикално да трансформира обществото и да създаде рая на земята. За да се превърне в "нов човек", всеки от участниците в него трябваше да се прекове с помощта на комунистическата етика, да разбере недостатъците си и да преодолее съмненията си. Ключовата практика на болшевизма е анализът на собственото „Аз“ – това, което Мишел Фуко нарича „комунистическа херменевтика“. Разговорът за мислите и намеренията, писането на автобиографии, писма и дневници - всичко това имаше за цел да даде необходимото тълкуване на душевния живот на човека, скрит от външния поглед. Халфин проследява поетиката на болшевишките его-документи, показвайки как последните въплъщават разказ за движение от тъмнина към светлина и обръщане към нова вяра. С течение на времето другарските процеси и дискусиите за „греховете“ на партийните членове отстъпиха място на реални политически процеси, в които „грешните“ комунисти, особено троцкистите, бяха обявени за контрареволюционери. Съчетавайки в своите изследвания анализа на автобиографиите с изучаването на комунистическата психология и социология, както и политиката на болшевишко самоусъвършенстване, авторът убедително показва как са се развили предпоставките за последвалия Голям терор.